Фридрих Енгелс (1820 – 1895) е немски философ, икономист, революционер и идеолог на международното работническо движение, който заедно с Карл Маркс полага основите на марксистката идеология и теорията за комунизма.
Роден в семейство на фабрикант и търговец, Енгелс израства и се възпитава в консервативна и религиозна среда, срещу която се бунтува още от ранна възраст.
Воден от младежките си стремежи за свобода и социална справедливост, той се присъединява към демократичното движение „Млада Германия“, където се изявява като талантлив публицист в редица вестници и списания.
В Берлин се свързва с младохегелианците – радикални интелектуалци от най-висока класа, родоначалници и основни фигури в няколко идейни и политически движения.
Посещава лекции на Шелинг. Там се запознава с Киркегор и Бакунин.
Върху философското му развитие ключова роля изиграват още идеите на Смит, Рикардо, Русо, Гьоте, Фойербах и Щирнер.
През този период младият Енгелс се формира като революционен демократ и сътрудничи активно на опозиционния „Рейнски вестник“, чийто главен редактор е Маркс.
Вследствие на оживена кореспонденция първо в Кьолн, а след това в Париж и Брюксел, двамата изясняват пълното единство на своите теоретични възгледи и политически позиции.
С публикуването на „Манифест на комунистическата партия“ (1848), Маркс и Енгелс полагат основите на едно изключително приятелство, продължило през целия им живот.
Дружба, която впоследствие разтърсва света.
След разгрома на революцията в Германия, Енгелс емигрира в Лондон, където се установява завинаги. Безкористно подпомага финансово Маркс и семейството му.
В периода от Парижката комуна (1871) до смъртта на Маркс (1883), Енгелс написва някои от своите най-важни трудове – „Анти-Дюринг“ (1877) и „Диалектика на природата“ (1882).
Възгледите на Енгелс оказват влияние върху развитието на ортодоксалния марксизъм, но се игнорират от останалите философски школи и течения.
Ето някои от най-известните мисли на човекa в сянка, бичуващи статуквото:
Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма.
Не можем да избягаме от съдбата си. С други думи, не можем да избегнем неизбежните последствия от собствените си действия.
Човекът престана да бъде роб на човека и стана роб на вещите.
За осъществяването на идеите са необходими хора, които да употребят практическа сила.
Историята не е нищо друго, освен дейността на преследващия своите цели човек.
Държавата не е нищо друго освен организираната съвкупност от мощни класове, собственици на земя и капиталисти, насочени срещу експлоатираните работници.
Революцията е скокът на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата.
Първото условие за свобода е отговорността на всички длъжностни лица за всички свои действия спрямо всеки един от гражданите пред народните съдилища и съгласно обичайното право.
Нека управляващите класи треперят пред нашата велика революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света ... пролетарии от всички страни, обединявайте се!
Автор: Петър Мургински
Снимки: Britannica